Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

неделя, май 19, 2013

Търся те.
Няма те.
Някъде те загубих.
По стръмните пътеки май.
Усещам, че се катеря нагоре, а камъните постоянно спъват босите ми крака.
Няма да се върна назад.
Не мога да се разплача, нито да преглътна сълзите си.
Това ли е безпомощност?
Пренебрегвам всичко, в което съм вярвала, за да изградя нови ценности.
Не искам да говоря с никой, защото не мога да обясня логиката в действията си.
Не ме търсете, защото потънах в един непроницаем мрак, изплетен от бодливи храсти. Там се сгуших между себе си, онова което трябваше да бъда и онази, която смятах, че съм. Още разговаряме мислено.
Престанах да усещам болка.
Остана само страх.
Сънувам необясними кошмари, а  когато се събудя бързам да се гмурна в сивотата.
И въпреки това още вярвам в светлината.