Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

неделя, юли 20, 2014

Беше много тъмно, когато те срещнах. В мрака бях изоставила себе си, за да мога да пренебрегвам всичките си усещания, които ме правят уязвима, въпреки че знаех, че сама никога няма да се преоткрия.
Със затворените си очи не можех да видя душата ти, а само да я чуя. Разбрах, че тя също дълго беше отбивала болка от своето дъно, което ни правеше близки. Имахме толкова силна нужда да говорим, че нашият разговор още продължава и става все по- интересен.
Сега  споделям с теб цялото си аз, символично и безусловно. Само мисълта колко много ми харесва да ме допълваш ми звучи неземно.Само идеята, че има кой да погали косата ми ме изпълва с красота, защото твоята усмивка ме кара да се радвам, че те има и всеки миг, в който си до мен съм щастлива.
Моля се да ме обичаш, както аз възприемам любовта, за да мога да я усещам, както ми я даваш.
Искам да ме чувстваш, когато ти се отдавам, защото никога не бих го направила по този начин за друг.
Само малко ме е страх, защото прекалено силно вярвам в идеалната си истина.